// „Луксът е безмислен, ако няма някой, който да си го позволи“ //
ПУБЛИКАЦИИ
Списание Магазин
Интериор Дизайн Архитектура
БЕЛЕГ НА ЛУКСА в жилищния интериор
Предизвикателство е да се пише за лукса, дории когато трябва да бъде дефиниран само към средата, която обитаване – ДОМЪТ.
Това е така, защото клишетата го правят синоним на достъпен за единици, които са функция на конюктурата. И като цяло обществото е чувствително към тази привилегия и реагира с определн негативизъм. Това не е само български феномен.
А значението на думата лукс, както и нейните синоними не заслужават това отношение.
Ако се осмислят следващите цитати и разсъждения - съм убеден, че всеки ще разбере, че не е принуден да стои под „общия знаменател“ на наложени мантри.
„....парите са само средство към някаква цел. Ако човек ги иска за лични нужди – за да инвестира в своето умение, да твори, да изследва, да пътува, да се наслаждава на лукса – той е напълно морален. Но хората, които поставят парите на първо място, отиват много далече.
Личният лукс е ограничено начинание. Тези хора се стремят към показност: да се изявяват, да смайват, да забавляват, да впечатляват другите. Такива хора са втора ръка.“
С много респект ще перифразирам този цитат от Айн Ранд в контекста на Дома.
Към лукса трябва да се подхожда внимателно. Той трябва да е резултат от лично желание и необходимост. Убеденост, че ще носи не само лична удовлетвореност. Защото ако това кара хората да „зяпат“, да завиждат, или сляпо да подражават, то тези хора са нещастни.
Луксозният дом – трябва да ни изпълва с радост, хармония, позитивно съжителство и социален комфорт. Да сме „приятели“ с елементите от обзавеждането и „сговорчиви“ с уредите, които спомагат обитаването му. Такъв интериор носи усещането за ШИК.
„Луксът е безмислен, ако няма някой, който да си го позволи“
Във всички епохи, както и в нашата има някой, който да си го позволи. Но кого запомняме: тези които са го създали и тези които са живели в него.
Първите са „гениални“. А на вторите сме благодарни, затова че са (били) меценати на съвършенство, което ако е постигнато с „чисти пари“ носи кармата на естетическите критерии, с които оценяваме КРАСОТАТА.
Но има и трети, които нямат свой фокус към лукса. Те копират чужди идеали. И с едни „други пари“ стават продводник на плагиатството и фетишизма. Безусловно приемат чуждия лукс и изпитват сляпо преклонение.
В съвременни условия те са лесна плячка и на ПР-а и Рекламата, като следват модели на подражание. Те са консуматори на брандове и към тях са адресирани брокерски обяви като: „Продава се луксозен, четиристаен, обзаведен с Fendi и Valentino”. Ето, тук протестирам и агитирам – когато става дума за вашия жилищен интериор, не го превръщайте в пародия, не позволявайте да загубите идентичност, а с това и пари. Ще живеете в „ефимерен лукс“, който по-точно може да се определи като „лош кич“. (Тук няма да отделям внимание на кича или на оксиморона - „грозна красота“).
Винаги дръжте сметка за бюджета и етапа на възможностите си и се задоволете с максимата – „този лукс мога да си го позволя“. И в едно съм сигурен, че в този случай вашият жилищен интериор вероятно ще може да се определи като ШИК.
Какво мисли за лукса Филип Старкс: „За мен лукса е интелигентност и качество, и не виждам нито едното, нито другото в него, когато е използван, за да направи бързи и много пари“.
Разбира се последното визира „висоските брандове“. Дали те не са „фабрики за илюзии“ и отговарят ли на абстрактните критерии за КРАСОТА. Нашият дом трябва да е носител на Красота, която благоприятства цялостната хармония в пространството и неговите елемети, и ги прави „добри“. Тя ни прави и нас добри хора, с което ни помага да се справим с предизвикателствата...
„Красотата ще спаси света“ – трябва да сме благодарни на Достоевски за тази сентенция.
След като за Филип Старкс луксът е интелигентност, това не е ли апел да го постигнем като взимаме интелигентните решения... Ако ги отнесем към стремежа за красота, то нека се обърнем към „експерта“ Умберто Еко.
„Красиво – наред с „грациозно“, „хубаво“ или „възвишено“, „чудесно“, „величествено“ и други такива изрази – е прилагателно, което често използваме, за да означим нещо, което ни харесва. Изглежда, че в този смисъл красивото е равнозначно на доброто...“
Вярвам, че мисловно се върнахте малко назад към връзката между КРАСОТАТА и ДОБРОТО. Но да продължим в смисъла на предметната среда и в частност „красив е предмета, който ако беше наш, би ни радвал, но той си остава красив, макар да е притежание на друг“. Важното е вдъхновението и интелигентния избор за КРАСОТА. То предопредля нашите решения, когато избираме средата, в която ще живеем и предметния свят в нея.
Ако зачетем по-нататък „История на красотата“ на Умберто Еко, ще стигнем до „изписаните на стените на храма в Делфи: „Най-правилното е най-красивото“, „Спазвай мярата“, „Презирай надмеността“, „Нищо прекалено“.“ Тези правила са основата на елинистичното чувство за Красота. Днес ние имаме ли право да ги оспорим – НЕ, а можем и да ги отнесем като правила за ЛУКС. С извода, че той е в пряка зависимост с Красотата.
Един от синомимите на Лукса – е КОМФОРТ. Комфортът телеграфично ни води до много асоциации. Така е и когато го отнесем към жилищния интериор. Но аз бих отличил три характеристики: пространство, функционалност и удобство. Последните две могат да се реализират и в лимитирани пространства, и знам много добри примери, когато е постигнат
оптимален комфорт и изискан ШИК на интериора. Но когато говорим за ЛУКСА в съвременните му измерения, категорично отбелязвам – той изисква „комфортни“ пространствени характеристики.
Изписано е много и всеки знае, какво се влага в понятието „УМНА КЪЩА“ – контрол, удобство на управлението, сигурност. Готов съм да споря за границите, които човек трябва да постави, за да не изгуби любими навици и независимост. Но не оспорвам, че hi-tech иновациите и техните продукти с „човешки качества“ са характерни за домашния ЛУКС.
Все пак помислете, какво ни казва Филип Старкс „Моята сокоизтисквачка не е предназначена да цеди лимони, нейната цел е да започне разговор“.
Не знам доколко успях, но ще съм щастлив ако свалите „тъмните очила“ и погледнете по нов начин на ЛУКСА. А как ще го разпознаете? Очертах четири видими „белега“ – ШИК, КРАСОТА, КОМФОРТ, ИНОВАЦИИ.
Трябва да имаме познанието и за външните и вътрешни фактори, от които луксът е зависим. И още да разпознаем мебелите, декорацията и изкуството, които го съпровождат през неговата история. Тук не изложих задължителните пояснения, какво е ШИК, затова следващата статия ще озаглавя „Там където завършва ШИКЪТ, започва луксът“.